Богдан Боев

Страстта ми по фотографията на диви животни започна като хоби през 2007, но се превърна в моята нова професия, след като приключих със 17 годишната си баскетболна кариера. Сега работя като водач на турове свързани със снимате на диви животни.

Казвам се Богдан Боев и съм роден през 1982 г. в град Димитровград (югоизточна България). Открих магията на общуването с дивата природа още съвсем малък. През родните ми земи преминава най-голямата българска река – Марица, и като дете ходех за риба с баща ми и приятели и прекарвах дни наред по бреговете ѝ, пленен от красотата и тайните ѝ. Тогава се отключи страстта ми да наблюдавам дивите животни в тяхната естествена среда.

Тази страст обаче вървеше ръка за ръка с друга – баскетболът, който в тийнейджърските ми години започна да изисква все повече време и отдаденост и скоро взе връх. На 15 години направих спортния си дебют при мъжете, последва първи професионален договор, а след него – и 17 сезона в баскетболния елит на България.

Летата ми често бяха заети със спортни лагери, които неусетно преливаха в подготовката за редовните сезони. Почти не оставаше време за дивите създания, най-много месец почивка, в който успявах да ида за риба и за кратко да отдъхна сред природата.

През 2007 година остро осъзнах своята потребност да прекарвам повече време сред природата, както правех като малък. Някак естествено дойде и фотографията, която се съчета идеално с желанието ми просто да седя спокойно някъде и да наблюдавам дивите животни.

С апарат в ръка можех да запечатам безценните мигове, на които ставах свидетел. Чувството е обсебващо, а аз въобще не му се противопоставих, напротив – отдадох му се напълно.

Към края на спортната си кариера вече бях натрупал достатъчно опит и във фотографията на дива природа. Когато получих предложение за работа от „Уайлд Еко“ – компания, организираща турове за фотографиране и наблюдение на птици, го приех с радост.

Няколко години по-късно се срещнах с бъдещата си съпруга и двамата се установихме във Великобритания, където живеем и до днес. С това дойде и краят на сътрудничеството ми с „Уайлд Еко“, но не и на страстта ми към фотографията и природата: последваха два прекрасни сезона в Полша, където работих при моя добър приятел и колега Марчин Навроцки в неговите сесии по фотография на морски орли.

В същото време не изоставих фотографията на диви животни и в България. Съсредоточих усилията си върху създаването на фотографска база в района на родния ми Димитровград, където има прекрасни места за снимане и наблюдение на диви животни. До ден днешен не спирам да разширявам кръгозора и потенциала си: търся нови места, строя фотоукрития, използвам всички познания и опита, които съм събрал през годините. Целта ми е да изградя продукт, предназначен за истинските фенове и познавачи на жанра. През годините осъзнах колко важна е ролята на всеки един от нас за опазването на дивата природа, затова си поставих за цел да създам подходящи условия за постигането на страхотни кадри на диви животни при максимален комфорт за фотографа и минимално безпокойство за животните.

С времето си дадох сметка, че с резултатите от своята страст мога лично да допринеса за опазването на природата, което е страхотно! Взех решението да дарявам част от кадрите си за различни каузи, свързани с опазването на природата, да публикувам фотографии на диви животни в социалните мрежи, за да покажа красотата им, да споделя преживяното и да накарам хората да усетят част от магията, до която съм се докоснал. Организирам изложби с приятели, участвам в различни събития, свързани с фотографията на дива природа, опитвам се по различни начини да спечеля повече хора за каузата.

Имам огромен късмет, че мога да превърна онова, което обичам, в източник на приходи за мен и семейството ми. Разработването на природосъобразен бизнес, който носи сигурен – макар и скромен – приход, е един от начините да гарантираме опазването на природата. Не бива да гледаме на нея просто като източник на суровини – тя е много повече и предлага много повече алтернативи за поминък; фотографията на диви животни е сред най-добрите примери за устойчива практика, която осигурява дългосрочното съхранение на природните ресурси. Там, където местообитанията са в добро състояние, се радваме на огромно биоразнообразие; в свят, в който това става все по-голяма рядкост, много хора са готови да платят, за да посетят подобни кътчета и да допринесат за устойчивото им ползване.